ЗАТЪПЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който води до затъпяване, притъпяване. И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? Видяхме и представяме си вече: кърджалии със Златоустови проповеди, затъпителни семинарии, разкошно младо духовенство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 136. Въстават против небето, и против слънцето, против цветята, и любовта вселенна, и сковават свободната човешка мисъл в умъртвяющи и затъпителни на таланта догми. Ив. Вазов, Съч. ХV, 98. А преди час-два те [псетата] ме оглушаваха още с грозния си вой, който се носеше в глъхналата нощ като ехиден подбив над върволицата черни роби тук, винаги безрадостни, безстрастни и превити под затъпителните грижи за безплодността на целогодишния денонощен труд. А. Страшимиров, А, 527.