ЗАТЪПЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затъпявам1 и от затъпявам се. С увеличаване на ъгъла на рязане [на земекопните машини], както и със затъпяване на режещия ръб, S може да нарасне с до 80% от дадените по-горе стойности. Д. Христов, СПМ, 44.
ЗАТЪПЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затъпявам2. Струваше му се, че в помътения му ум няма никаква, никаква мисъл: там стоеше само една безсмислена и непонятна дума, която той, без да ще, повтаряше несъзнателно до уморяване, до затъпяване – ти. Г. Райчев, Избр. съч. I, 150. П. Р. Славейков, който е чел тогава до затъпяване комай само религиозни книги и пишел по славянски стихотворни житиета, е бил по-милостиво настроен към плахите си дивачета ученици. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63.