ЗАТЪПЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от затъпял. Той слушаше ударите, които валяха върху нещастния капитан, псувните и крясъците на Балчев с някаква душевна затъпялост, като че там не изтезаваха човек, а удряха чучело. Ем. Станев, ИК I и II, 231.