ЗАТЪРКА̀ЛЯМ, -яш, св., прех. Започна да търкалям. – Бате ще ми направи снежен човек! – извика то и запляска весело с ръце. И наистина неговият брат затъркаля по земята една снежна топка, която започна да става все по-голяма и по-голяма. СбХ, 114. Не се реши да я удари, остави камъка, загледа се в пъна. Отиде при него, измести го и с мъка го затъркаля към жената. К. Петканов, ОБ, 95. – Стига си чукала тия топчета! Излез вън да играеш! – не издържа той. – Мама каза да стоя тука – спокойно отвърна Маргаритка и отново затъркаля топченцата по улейчето, образувано от чергата. П. Проданов, С, 62. затъркалям се страд.
ЗАТЪРКА̀ЛЯМ СЕ св., непрех. Започна да се търкалям. Недоизрекъл думите си, той се разхълца – бистри сълзи се затъркаляха по старческото му лице и закапаха до самите крака на ранения Пенча. Ц. Церковски, Съч. III, 163. Кой пръв извика да бягат, не може да се разбере. Затъркаляха се дребни камъчета, зачаткаха тежко ботуши. Кл. Цачев, СШ, 37. Изведнъж отнякъде изскочи Джамал. Какъвто си беше мъничък, той се затъркаля като топка из тревата. Н. Драганов, ТМС, 67. Ради стреля още два пъти. Другият се препъна, затъркаля се по надолнището. Ст. Мокрев, ЗИ, 364. По полята, по ливадите – / въздух, свежест, кръшен смях; / затъркаляха се младите / в упоение по тях. Хр. Смирненски, Съч. II, 72.