ЗАТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; затърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Разг. Започвам да търча, да тичам. Кучето се вдигна от мястото си и затърча след него, като весело размахваше рунтавата си опашка. Ст. Загорчинов, ДП, 64. Тълпата подплашена, затърча напред. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 11.
ЗАТЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; затърчà се св., непрех. Разг. Затърчавам. Всичките се затърчаха към горите, но малцина сполучиха да избягнат. Г. Бенев, БК (превод), 59. Еве аз како ке ви и делам, за ич да не се карате. Пойдете сите тройца на онаа планина и сите веднаж затърчайте се: кой ке дойде по-бърго, да си земе два ствара, от що ке го бендисат. Нар. прик., СбНУ VI, 101. „Тръчи, сине, по туртата! Като се затърчи по туртата детето, ти тогай побегни навам!“ Нар. прик., СбНУ ХLIV, 486.