ЗАТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; затèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. затèгнат, св., прех. 1. Като дърпам краищата на нещо, което се завързва, правя го да стане стегнато, да не се разхлабва; стягам. Юрдекът внезапно се изправи и почна да затяга със зъби разхлабената си превръзка, обикновено парче от ризата, набързо омотано през лакътя. П. Вежинов, НС, 251. Войникът, който връзваше ръцете на другарите си, не затегна неговия възел, а само леко подбоде краищата на връвта. А. Гуляшки, Л, 10. – Да не ни обърнеш, хей! – весело му вика Ана, затяга на кръста си шнура на жълтия бански костюм и го гледа упорито в очите. М. Грубешлиева, ПП, 47. Шлосера затегна връзките на обувките си, закопча изсъхналото си палто. К. Калчев, ЖП, 386.
2. Правя нещо, което е разхлабено или разместено, да заеме мястото си, като плътно го притискам до друго или го намествам. – Пощата закъсня. Едно колело се откачило от талигата, че се спирали да го затягат. А. Каралийчев, ХГ, 235. Двама плещести младежи затягаха, свирейки с уста, масивната наковалня върху две напречно сложени дебели греди. А. Гуляшки, МТС, 55. Той погледна у Недкини; Недка още я нямаше. Когато затягаше изкривената рамка на прозореца и се мъчеше да придръпне куката, той нарочно направи шум. У Недкини сякаш нямаше жива душа. М. Кремен, СС, 18-19. Задаваше се буря. Матросите бързо работеха. Затягаха илюминаторите, затваряха вратите. Гр. Угаров, ПСЗ, 66. // Плътно завинтвам (винт, гайка, кран и под.). Чевръсто отиде и взе грамадния ключ. Едва го донесе, пъхна го в гайката и почна да затяга. М. Грубешлиева, ПИУ, 89. Дълго време Камен затягаше винтовете на апарата, докато най-после радиоапаратът издаде писклив звук. К. Ламбрев, СП, 201. Наемателят остана сам и изпълняваше точно нарежданията на хазяйката. Заключваше входната врата, затягаше крана на чешмата в кухнята. Св. Минков, РТК, 41.
3. Обвивам плътно, стегнато нещо. А над главата му се люшка Йошката – обесен. Като котка се покатери едно пъргаво момче и преряза с ножа си колана, който затягаше шията на самоубиеца. А. Каралийчев, НЗ, 134.
4. Прен. Укрепвам, заздравявам1 (мерки, дисциплина, организация и под.). – Колкото и да затягаме трудовата дисциплина, каквито и обещания да даваме, нищо няма да направим, щом като от вносната централа не ни дават договорените профили стомана. М. Иванов, ВН, 1962, бр. 3264, 4. Директорът на затвора беше пълен посивяващ мъж. Когато се опитваше да затегне режима, нашият „дипломатически представител“ съумяваше да му намекне, че бихме могли да поразмътим водата му. Ем. Манов, ПЯ, 99. Напоследък властта затяга най-силно чуждите търговски фирми. Пък и не само чуждите. Ив. Мирски, ПДЗ, 168.
5. Разг. Причинявам запек; запичам3. Някои храни затягат стомаха.
6. Разг. Поправям, потягам, стягам, ремонтирам. Затегнахме къщата тази пролет. затягам се, затегна се страд. Яна започна да се учи от примера на директорката. Преди всичко тя смяташе, че трябва да се затегне трудовата дисциплина. К. Калчев, СТ, 26. И неусетно едно нещо започна да го смущава напоследък: режимът в затвора се затягаше. Г. Караславов, Т, 99.
ЗАТЯ̀ГАМ СЕ несв.; затèгна се св., непрех. 1. Преставам да се движа, да се въртя, заемам устойчиво положение, ставам стегнат. Той [портретният албум] беше поставен на малък металически триножник, върху който се затягаше с куки. М. Кремен, СС, 128. И въпреки това той превърта бавно и упорито крановите ръчки. Превърта... Превърта... Най-после кранът се затяга, престава да се върти. Кранът е затворен! П. Славински, МСК, 109. Едва го донесе [ключа], пъхна го в гайката и почна да затяга. Отначало се затягаше малко, но после започна да се върти цялата ос. М. Грубешлиева, ПИУ, 89.
2. Прен. Разг. За положение, работа, дейност и под. – ставам сложен, затруднен от някакви обстоятелства; запичам се. И в България положението се затягаше. От селото арестуваха трима мъже и ги изпратиха в града. Г. Караславов, Избр. съч. V, 177. Работите се затягаха. Няма да е тъй лесно да се върне князът. Пък и не се знае какво ще каже за това Русия. В. Геновска, СГ, 485. – Натоварен съм да снабдявам някои части на армията. Това снабдяване малко се затяга. В. Геновска, СГ, 366.
3. Разг. Имам запек, страдам от запек; запичам се.
◊ Затягаме / затегнем редиците си. Книж. Сплотяваме се, обединяваме се. Нови български части влизаха навсякъде в боя, затягаха изтощените редици на защитниците. П. Вежинов, ЗЧР, 162. Затягам / затегна въжето (примката) около шията на някого. Разг. Правя положението на някого още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. Когато усетиха, че жандармерийските пълчища свиха примката около шията им [на партизаните] и оставаше само да я затегнат, решиха се на нещо, което винаги избягваха: разделиха се. В. Андреев, ПР, 80. Затягам / затегна каиша. Разг. Вземам строги мерки. – В Дебелец пречукали трима миналата нощ!... Властта затяга каиша след въстанието... К. Калчев, ПИЖ, 20. Затягам / затегна колана (каиша). Разг. Живея икономично, с икономии, с намаляване на потреблението. Уругвайските трудещи се трябвало да „затягат каишите си“. Предлагало се работните заплати да се „замразят“, да се направят масови съкращения и уволнения на държавни служители. Т. Димитров, У, 35. Затягам / затегна обръча. Книж. Увеличавам натиска при военни действия. Но армии мощни жестоко затягат / стоманния обръч край страшния звяр, / изправен пред гибел той още посяга / и сее навсякъде смърт и пожар. К. Зидаров, СП, 73.