ЗАУВЕЩА̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да увещавам. Очакваше, че бате му ще го заспира, ще го заувещава да остане. Наистина, Първан спря, протегна ръка и го докосна, без да го прегърне, просто сякаш за да се увери, че Добри е тук. И съвсем ненадейно рече: – Върви, брате! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 260. Свекърът я заувещава, че от болния и глухоням Лальо тя не трябва да има дете, пък и да има, „няма да го признае, че е от Лальо“. П. Славински, ПЗ, 17. Той съвсем блед се изправи пред мен и както никога кротко ме заувещава: – Ти ще го видиш, другарке. Той ще дойде в отвъдната стая, като свърши да чете. Л. Александрова, ИЕЩ, 204. заувещавам се страд.