ЗАУВЍВАМ, -аш, св., прех. Започна да увивам. Гласът каза „прощавайте“; никой не му отговори. Само Асен изръмжа и припряно заувива шала около врата си. Г. Крумов, Т, 82. И каза на младата продавачка, като посочи един костюм: – Кач пара? Тя му каза. – Дай! Тя го откачи и го заувива. Ст. Даскалов, ЕС, 287.
ЗАУВЍВАМ СЕ св., непрех. Започна да се увивам. Пламъците се заувиваха около телата, гъстък, осветлен дим обгръщаше стълбовете. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 188. Като гладни змии изсъскаха житните стръкове и се заувиваха в краката му. Ст. Даскалов, МЧ, 51.