ЗАУПОКÒЙКА ж. Църк. Заупокой. Но тая печал беше някак далечна и тиха, сякаш не бяха те живи хора, а покойници, над които са пропели заупокойки, прослужили панахиди и парастаси и образите им са само спомен. Ст. Загорчинов, ДП, 195. Старият береше душа още от снощи. Данилица беше запалила свещ до главата му, месеше пита за заупокойка, вареше жито в едно гърненце. А. Гуляшки, ЗВ, 31.