ЗАУСУ̀КВАМ, -аш, несв.; заусу̀ча, -еш, мин. св. заусу̀ках, св. 1. Прех. Започвам да усуквам, да увивам нещо. Димо нищо не отвърна, а заусуква бавно нагоре ръкавите си. Г. Манов, КД, 63. И се залови да усучи конци. Стисна в уста единия край на разсукания канап и заусуква с шепи другия. Ст. Чилингиров, ПЖ, 24-25. – Е, не се отчайвай, срамота е! – упрекна я кифладжията и заусуква престилката си, за да я изцеди от водата. А. Гуляшки, Л, 24. – А ти какво работиш? Сините очи пак се сведоха. Тя наново заусуква ревера си. М. Грубешлиева, ПП, 60. Момиченцето откърши от върбата дълга-дълга вейчица и я заусуква на венец.
2. Прен. Непрех. и прех. Разг. Започвам да извъртам, да шикалкавя, да не отговарям пряко на въпрос. Станкул, решил да печели време, не отговори на зададения въпрос и заусуква: – Е, я помисли сега, че и тя отиде нейде настрана? Какво ще правиш сама вкъщи? Ст. Марков, ДБ, 450. – Приготви се утре рано да идеш до Лугово. – За хубаво ли е барем? – отново заусуква Манол. К. Калчев, ЖП, 151-152. – Ама защо не кажеш, че за изпита става дума? – Така кажи, та да се разберем, какво си го заусуквал! заусуквам се, заусуча се страд.
ЗАУСУ̀КВАМ СЕ несв.; заусу̀ча се св., непрех. 1. Започвам да се усуквам, да се извивам. Оттам ли, от върха ли идваше тая хладинка приятна? Гали пръстите, изстудява глезените. Сега пак близна китките, духна под ушите, заусуква се около врата. Н. Хайтов, ШГ, 294.
2. Прен. Разг. Започвам да се увъртам, да се подмилквам, да се докарвам пред някого. Напоследък се заусуква се около шефа.
3. Прен. Разг. Започвам да ухажвам, задирям някого. В последно време се е заусукал около новата колежка.