ЗАУТЕША̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да утешавам. Той привлече до себе си детето, замилва го по косите и лицето, заутешава го, но то, нажалено още повече от ласките, захълца с глас. Г. Райчев, Избр. съч. I, 100. – Нека изгори. Ще измислим нещо. Може да му преправим дядовия Зарев кожух. Тя ме замилва, заутешава. Кр. Григоров, ОНУ, 6. – Не плачи, Иржи. Утре ще си събереш автографи. – Няма! На училище съм. – Тогава аз ще отида и ще ти събера – заутешавах го аз. П. Славински, МСК, 78.