ЗАУ̀ТРЕШНИК м. Диал. 1. Денят, който е след утрешния. А в заутрешник – има и днешното, но и бъдещето, че и по-бъдното, но не тревожно. Не безлично като във „в други ден“. Не и неутрално. А с надежда! Тр, 2018, бр. 21 [еа].
2. Като нареч. Разг. В деня, който е след утрешния; заутра, заутре. – Кауни имате ли? – Свършиха! – Утре? – Заутрешник ще дойдат! Тр, 2018, бр. 21 [еа].