ЗАФЪ̀ФЛЯМ, -яш, несв.; зафъ̀фля, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -их и (диал.) -ах, св., непрех. и прех. Започвам да фъфля. Войничето недоверчиво ме изгледа от главата до петите и зафъфли нещо на своя език, но аз само свивах рамене и мълчах. М. Марчевски, ОТ, 431. – Тъй, тъй – с охота зафъфли старецът, като клатеше косматата си глава. – Малко ще походите по железницата и там долу ще видите манастира. П. Стъпов, ГОВ, 141. – Нали се отбих – рече с досада момъкът. – Ние ти казахме не да се отбиеш, а да се махнеш – зафъфла другото заптие. Ив. Гайдаров, ДЧ, 25. – Коя, Стана Иванчова ли? Нея съм се запряла да гледам тук – зафъфла старата с беззъбата си уста. М. Смилова, ДСВ, 18. зафъфлям се, зафъфля се страд.