ЗАХАБЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; захабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да хабя, да изразходвам, да разпилявам или развалям нещо. Много ли сили и нерви имаш, бе, човече, та си ги захабил за такива дребни работи. захабявам се, захабя се страд.
ЗАХАБЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; захабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо остро (обикн. инструмент, сечиво) да стане тъпо, да не реже; затъпявам1, притъпявам. Възловати излязоха „шарените“ буки, опряха се на трионите, свиха им чапразите и ги захабиха. Н. Хайтов, ПП, 39. // Разш. Изхабявам, повреждам. Когато дошли в село първите казаци, минали по една улица, застлана от край до край с овчи кожи – да не захабяват конете им подковите си о калдъръма. Н. Хайтов, ПП, 14.
2. Правя нещо да стане вехто, износено, негодно за употреба поради недобро изпиране, измиване или продължително използване. – Варим дрехите с пепел и си търкаме ръцете, ама изпира ли се! Без сапун не може – всичко сме захабили, всичко е мръсно, еле ризите... Г. Караславов, ОХ II, 61. На облекло, което често се пере, секретни и телени копчета не се пришиват, защото, ако ръждясат, ще захабят дрехата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 63. Тя стоеше боса в праха, но беше в тежка, везана селска руба. Но това облекло, по което някога са трептели ярки везби и шарки и което се шие и вези по цели години, сега беше захабено, протрито и кръпка до кръпка. Д. Талев, ПК, 372. Ще захабиш тенджерите, като ги миеш надве-натри. захабявам се, захабя се страд.
ЗАХАБЯ̀ВАМ СЕ несв.; захабя̀ се, св., непрех. 1. Обикн. за инструмент, сечиво – ставам тъп, загубвам остротата си; затъпявам се, притъпявам се. За да играят капаните добре, потребно е кобилицата да играе лесно на подпорката и затова се прави да опира тя на нея с остро като нож. А за да не се захабява това остро, то се прави от стомана. Н. Геров, ИФ, 95.
2. За дрехи, бельо, пране и др. – ставам вехт, износен поради недобро поддържане, изпиране или продължителна употреба. – То не ми влязва в работа, ама пак ще попитам, ще се бавят ли много тука момичетата – и моята внучка е тук, че да кажа на майка ѝ да не ѝ се надява барем, да иде сама да бели платната, че ако останат, ще се захабят. Ц. Гинчев, ГК, 136.
3. За кожа на ръце и под. – замърсявам се, загрубявам, обикн. поради продължителна работа с трудно измиващи се вещества или поради недобро поддържане или измиване.