ЗА̀ХАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от Захара (Загора); старозагорски. Гладният жетвар назъби кривия сърп да жене чернокласата захарска пшеница. Ц. Гинчев, ДТ, 5. А на мангала в едно, тъй средно, джезвенце, дето сбира нещо около два петдесетници, се грееше захарска ракия с мед. Т. Влайков, РП I, 99. И накарал го да целуне дебелата ръка на баща си и бялата ръчица на майка си, която приличала на захарски симид. Л. Каравелов, Съч. VII, 21. Аз сякога мога да се похваля, че дружината ми в онова време беше избрана, като захарска загария. П. Хитов, МП, 25.