ЗА̀ХАРЧЕ, мн. -та, ср. Малка бучка захар. Мене баба ми така ме учеше: стегне ли студ, за да не се поболееш – хапни си захарче! А. Гуляшки, МТС, 294. – Ах, разбойнико, закусчица ли чакаш? Нà! – и той вземаше от сандъчето захарче, което, подхвърлено във въздуха, попадаше направо в разтворената червена уста на Белчо. П. Михайлов, МП, 35. – Мамо, захарчета ли криеш в раклата? К. Петканов, ОБ, 29.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. Когато се връщах вкъщи през нощта, жена ми казваше: „Захарче, всичко ще се оправи. Ще го сменим този живот за друг“. ЛВ, 2008, бр. 12 [еа].