ЗАХВА̀ЛЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от захвалям и от захвалям се; похвала. Попита ме в коя част на Италия съм роден. „В Пиемонт, отговорих му – от Салуче съм.“ И на туй още едно ново захваляне върху характера и духа на пиемонтезите. Др. Цанков, ТМ (превод), 41.