ЗАХВАЩА̀Ч м. Техн. Приспособление, устройство или детайл, механизъм и под., който захваща нещо. По-нататък захващачът се повдига, подхваща с лостчето, довежда го към отвърстието на саята и под пробойника. П. Цветков и др., ТОП, 363.


Източник: Речник на българския език (онлайн)