ЗАХИТРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; захитрèя, -èеш, мин. св. захитря̀х, прич. мин. св. деят. захитря̀л, -а, -о, мн. захитрèли, св., непрех. Разг. Ставам по-опитен и схватлив, ставам хитър или по-хитър. И Боян, и Румяна отраснаха и захитряха, и като се срещнеха, още отдалеч вече се червяха от свян, а пък краката им сякаш се скъсяваха и преплитаха. Ил. Волен, ДД, 144. Бебето е порасло и много захитряло.