ЗАХИХЍКВАМ, -аш, несв.; захихѝкам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да хихикам. Зарадвал се Зълболярин, засмял се до уши и оголил конските си зъби. После захихикал на глас тъй страшно и злобно, че на Серафим се разтреперали краката и сабята започнала сама да скача на кръста му. Н. Каралиева, ЗБ, 26. Мършавият намигна и пак захихика. В усмивката му имаше нещо досадно и неприятно. П. Стъпов, ГОВ, 181. – Значи това е Григоров! – удиви се учителят. Какво странно уморено лице!... – Хе-хе-хе – захихика Ст. Б., – ама че го каза, Ванка! Каква ти странност – пуста ракия. П. Незнакомов, БЧ, 95.
ЗАХИХЍКВАМ СЕ несв.; захихѝкам се св., непрех. Диал. Захихиквам. – Жени си го ти офицерчето. Стани му ти невеста – захихика се и се изгуби. А. Станоев, П, 86. Тя се почувствува радостна, щастлива. Забрави, че преди малко се плашеше от даалиите и се захихика. К. Петканов, П, 90.