ЗАХЛА̀СВАМ1, -аш, несв.; захлàсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. захлàснат, св., прех. Рядко. Ставам причина някой да изпадне в захлас; довеждам някого до захлас (в 1 знач.). Високо във ведрото небе трептяха, спускаха се и се издигаха безброй чучулиги, но той нито ги забелязваше, нито се наслаждаваше на звънката им песен, която не един път го е захласвала. Б. Обретенов, С, 110. Във тебе ще се заглеждат / софийски гости, тракийски, / метани ще ги захласват, / песници ще ги замайват. Ц. Церковски, Съч. II, 190.
ЗАХЛА̀СВАМ СЕ несв.; захлàсна се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в, по или следв. изреч. със съюз да. Насочвам изцяло вниманието си към нещо, което силно ме интересува, възхищава и др., така че преставам да забелязвам нещата наоколо, да съобразявам какво става; изпадам в захлас; унасям се, забравям се, прехласвам се, заплесвам се. Той дотолкова беше се захласнал в мотора, че не беше забелязал другите деца, които също зяпаха натам. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 294. Гледаме, щъркелите наистина дошли. Захласнахме се по тях. Г. Марковски, СК, 67. Дойчин за първи път виждаше море. Беше се захласнал в безкрайната шир и не чу думите на Дико. К. Петканов, ЗлЗ, 210. Разказваше много увлекателно и всички зяпахме и се захласвахме да го слушаме. СбЦГМГ, 50. А Харалампи е клекнал, тъй както си беше мокър, и с ръчищата си кончето подпира, и е светнал целият, захласнал се е, та нищо не чува. Ст. Бойчев, Съвр., 1975, кн. 2, 38. // Увличам се в някакво занимание или мисъл, така че не забелязвам и не съобразявам нищо друго; унасям се. Този бил значи Кара Танас, дето за него медвенските моми се захласваха от приказки, додето менците им преливаха под чешмите. П. Константинов, ПИГ, 192. Понякога във въображението му изплаваше изневиделица една зловеща картина. Тодор така се захласваше в този спомен, и така упорито се мъчеше да го прогони, че понякога тръгваше за избата, а се озоваваше в обора. Г. Караславов, Т, 50-51. В гъстите клонаци край пътя пърхаха гургулици, ситни като орехчета птички се захласваха в любовни песни. С. Северняк, ОНК, 135. Все пак бързо минава ядът ми – отново се захласвам. От водата бавно и тържествено излиза огромен гръден кош със „Запорожци пишат писмо на султана“. В. Сотиров, ЛНП, 26.
2. Разг. С предл. подир, по. Увличам се силно по някого, влюбвам се в някого. – Като не сме пущали наникъде дъщеря си, тя се захласнала подир оногози. П. Тодоров, Събр. пр II, 256. Михов загледа наклонената ѝ глава и щастливо усмихнатото ѝ лице и му стана приятно, че жена му се беше захласнала по друг мъж. Х. Русев, ПС, 114.
3. Рядко. Забравям се (във 2 знач.); самозабравям се. Тази Марина не се оказа дотолкова безпомощна и беззащитна, че да се захласне от вниманието, проявено към нея. Д. Фучеджиев, Р, 124.
4. Разг. Самост. или с предл. да и гл. смея се, плача или с предл. от и същ. смях, плач. Смея се или плача много силно и непрекъснато, до задушаване. Дванадесетгодишното момче разбра, че с майка му се е случило нещо много, много лошо, достраша го и заплака. В началото тихо, а после все по-неудържимо, докато се захласна. Ив. Планински, БС, 7. Друга жена, като напусне мъжа си, с месеци не се мярка по улиците, но с Радка не стана така. Ако я запитваха защо е напуснала мъжа си, разправяше всичко от край до край и се захласваше от смях. Ил. Волен, ДД, 127.
ЗАХЛА̀СВАМ2, -аш, несв.; захлàсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. захлàснат, св., прех. Диал. Захласквам2, халосвам, джасвам. захласвам се, захласна се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.