ЗАХЛА̀СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); захлàсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. захлàснат, св., прех. Захласвам1.
ЗАХЛА̀СНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); захлàсна се св., непрех. Захласвам се. Дордето са захласнувах да разгледвам двора и градината, ето го, че излезе и са запъти из портата навън. НБ, 1877, бр. 72, 280. Влязоха в книгохранилницата и като ся захласнуваше Еленка и гледаше живописните харти и образи, Иванчо и майка му ся разговаряха. Псих. 1861, 50-51.