ЗАХЛУПА̀ЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от захлупак1; похлупаче, капаче. От гърлото ястието минува покрай едно захлупаче, та слиза по пищевода. Това захлупаче, докле измине ястието, притваря дихателната тръба. Лет., 1874, 51.
– Друга форма: захлюпàче.
ЗАХЛУПА̀ЧЕ2, мн. -та, ср. Обикн. в съчет.: Ножче захлупаче. Диал. Сгъваемо ножче, чието острие се сгъва, прибира. Дядо Минчо и баба Добра, кога ме облякоха, дадоха ми едно захлупаче ножче, с което се бях пресякъл на много места. М. Кънчев, В, 74.