ЗАХЛУ̀ПЦИ мн., ед. (рядко) захлупàк2 м. Диал. 1. Само мн. Дървен съд за пренасяне на храна (сирене, сол и др.) във вид на кръгла похлупена паничка или две до три панички, плътно вмъкнати една над друга и покрити с похлупак; похлупци, гаванци, заструг. В дисагите имаше два черни хляба, пет-шест глави лук, захлупци със сол и чубрица. А. Каралийчев, ПГ, 16. С преметната през рамо шарена торба, в която почукваха дървени захлупци – едната с пиперлия чубрица, а другата със сирене, – той ходеше с козя лекота и плавност... Н. Хайтов, ПП, 91. Дечо изкара от дисагите печено пиле, разтвори пълните с извара захлупци и се присегна за гайдата. Ст. Сивриев, ПВ, 49.
2. Само ед. Една от паничките на този съд; гаванка. – Ха посоли ги, тури и червен пипер: нà в тия захлупци, в горния захлупак има... Ц. Гинчев, ГК, 72.
3. Остар. Калъф, обикн. за джобен часовник. Извадиха лъка на Немрода от златните му захлупци. И. Адженов, ВК (превод), 13. Часовникът му, който почиваше в пет захлупци, от много години не беше мръднувал стрелките си. Ив. Вазов, Съч. VII, 36. Два електромагнита с техните лостове, затворени вътре в едни захлупци, сглобяват най-вече тоя уред [телеграфа]. Ив. Богоров, КН, 1875, кн. 5, 28.
– Други форми: заклу̀пци, захлю̀пци.