ЗА̀ХМЕТ м. Диал. Част от нива, голяма 2-3 или повече лехи; замет2. – И аз съм готов, но рекох ей този захмет барем да свърша, че за утре ще коряса [земята], а пък то, тросъкът го сплел, че не се откъсва. Ц. Гинчев, ГК, 383.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЗАХМÈТ, мн. няма, м. Диал. Труд, работа. Без захмет не са яде мед. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 38. Късмет без захмет не йе. Погов., СбНУ ХХV, 49. // Усилие, грижа, безпокойство. – Ще ида да преора нивèто таме на Бучум, па рекох с едина захмет барем и боклучец да откарам. Т. Влайков, Съч. II, 74. Мирчо войвода, / нали ти рекох: / не чини захмет, / не мели брашно. Нар. пес., СбНУ VIII, 66.
◊ Отиде си Ахмед, та дойде Мехмед и все тоя си е захмет. Диал. Употребява се, за да се подчертае, че не е станала никаква промяна у някого или в нещо. – Дойдоха русите, пропъди се поврага [турчинът] и забравихме го и него, и теглото му. Па рекох си: това що е било, няма да се върне повече. Раялък вече няма. А то... – Отиде си Ахмед, та дойде Мехмед и все тоя си е захмет. Н. Попфилипов, РЛ, 28-29.
– От араб. през тур. zahmet.