ЗАХУБАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; захубавèя, -èеш, мин. св. захубавя̀х, прич. мин. св. деят. захубавя̀л, -а, -о, мн. захубавèли, св., непрех. Остар. и диал. Ставам хубав или по-хубав; разхубавявам се, разхубавявам1. Хубаво булче, челеби. Хубава, Куздо, хубава... Още повече захубавяла. Ив. Вазов, Р, 31. И подкачи да дири прелести тогаз / в белило / в червило, / ала наместо да захубавее, / пò много хвана да грознее... Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 1, 8. Домакиня дома шета, / тъй полека-лека крета / дом, докле захубавей. П. П. Славейков, Съч. I, 103.
ЗАХУБАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; захубавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане хубаво; разхубавявам2. На едно мораво-белизняво цвете, което така разкошно захубавява ливадите, ние даваме простото име „слез“. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 109. захубавявам се, захубавя се страд.