ЗАХУ̀КВАМ, -аш, несв.; заху̀кам, -аш, св., прех. и непрех. Диал. Започвам да хокам, да викам. Той захваща да са одумва, като намерва хиляди махани: .. Ако ли пък някоя [от дъщерите му] земе да са оправя, той тозчас ще закрещи, ще захука и запсува. Ил. Блъсков, ПБ I, 97. Всичките ме захукаха. Ст. Младенов, БТР I, 776. захуквам се, захукам се страд.