ЗАХЪ̀ЛЦВАМ, -аш, несв.; захъ̀лцам, -аш, св., непрех. Започвам да хълцам; захълцуквам. Аго помисли, че се смеят не на него, а защото е казал нещо умно и намясто, и за туй още по-силно захълца от смях. Й. Йовков, АМГ, 16. – Какво ти е, ма Николино? Защо плачеш? Николина захълца още по-силно: – Болят ма много гърдите, Гинке... Г. Райчев, ЗК, 91. Пенко притисна до гърди окървавената торбичка и като се похлупи на кревата, захълца неудържимо. П. Здравков, НД, 151.
ЗАХЪ̀ЛЦВАМ СЕ несв.; захъ̀лцам се св., непрех. Диал. Задавям се, обърквам дишането си (от смях, плач). „Росице!“ – Майка ѝ изгледа я със страх, / а после тримата захълцват се от смях. К. Христов, ЧБ, 52.