ЗАХЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; захъ̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да хъркам. Изведнъж нещо захърка на пода. По-дребното от близначетата се давеше. М. Грубешлиева, ПП, 41. – Деде – зашепна той, – искам да си ида. Не ща да остана тука. Не ща, чуеш ли? – Ъ... ъ... ъ... – захърка нещо старецът, като не знаеше какво да отговори. О. Василев, ЖБ, 88. Потънал в кошмара на огромния сандък, наречен ведомствен хотел, аз моментално захърках. К. Калчев, ДНГ, 14. Забранили му и да пътува с нощния влак, защото, щом захърквал, сънните пътници масово скачали в движение от влака и чупели крайниците си. Тонич, ББК, 54.