ЗАЦАМБУ̀РКВАМ, -аш, несв.; зацамбу̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да цамбуркам; заплясквам, зацапвам1, зацопвам. Жабите, които уж се бяха поуспокоили, пак зацамбуркаха във водата – цоп-цоп-цоп! П. Бобев, ГЕ, 90. Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Елин Пелин, Съч. I, 50.