ЗАЦВЍЛВАМ, -аш, несв.; зацвѝля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За кон – започвам да цвиля. Изгърмяха десетина пушки, зацвилиха коне, стана бъркотия. П. Константинов, ПИГ, 132. Дори тежките коля на обоза не дрънчат, не зацвилва нито един кон. Й. Йовков, ПК, 66. Зазвънтяха тънки саби, / зацвилиха добри коне. Н. Козлев, ИХС, 27.
2. Диал. Заплаквам1, завивам3 (Н. Геров, РБЯ). Зацвилила Богданова майка, / зацвилила в равни дворове: / – Ей гиди, синко, ти, млад Богдане. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 139.