ЗАЦВЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; зацвъ̀ркам, -аш, св., непрех. и (рядко) прех. Започвам да цвъркам; зацвъртявам, зацвърчавам. Стана да отмести чайника. Той кипна, пръсна вода и печката неприятно зацвърка и дигна пара. Х. Русев, ПЗ, 106. В простора зацвъркаха птички.