ЗАЦВЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зацвъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зацвъртя̀л, -а, -о, мн. зацвъртèли, св., непрех. и (рядко) прех. Започвам да цвъртя; зацвърквам, зацвърчавам. По дърветата и стрехите зацвъртяха врабчета. П. Здравков, НД, 27. На заранта всички мишки радостно зацвъртели. А. Каралийчев, ТР, 139. След малко печката наистина се разгоря до червено. Маста в тиганчето зацвъртя и грисовата халва започна да се препича. О. Василев, ЖБ, 177. От дясната ръка на Атамана зацвъртяла кръв. Ст. Ботьов, К (превод), 233.