ЗАЦЕЛУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да целувам. Матеев грабна на ръце сина си и го зацелува. Д. Калфов, Избр. разк., 359. Мама прегърна татя и му целуна ръка. Зацелувахме му ръка и ние. Ст. Чилингиров, ХНН, 125. Боне седна пред нея, взе на колене главата ѝ, па я замилва и зацелува по челото. Елин Пелин, Съч. I, 152. зацелувам се страд. и взаим. И двамата съпрузи се зацелуваха с такава жажда, като че ли не бяха се виждали от години. Д. Калфов, Избр. разк., 113.
– Друга (остар. и диал.) форма: зацалу̀вам.