ЗАЦЕПЛÈНИЕ, мн. няма, ср. Спец. Състояние на постоянна връзка, съединение между два машинни елемента, чрез което се осъществява действието им и действието на някакъв механизъм, машина и др.; зацепване2. Противоп. отцепление2. Обикновените зъбни машини са с външно зацепление и се състоят от две зъбни колела, които имат обикновено равен брой зъби и добре прилягат външно и странично към тялото на помпата. Д. Вълков, Х, 131. Зъбите на гребена излизат от зацепление с перфорационните отвори на кинофилма. Й. Венов, К, 51.
– Рус. зацепление.