ЗАЦИВРЯ̀М, -яш, несв.; зацѝвря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Неодобр. Започвам да цивря, да плача; зациврям се. Но понеже мястото не беше престанало да ме боли, аз зациврих още по-силно. Г. Белев, ПЕМ, 24. – Защо си зациврил? Засрами се! К. Петканов, БД, 133.
ЗАЦЍВРЯМ СЕ несв.; зацѝвря се св., непрех. Разг. Неодобр. Започвам да се цивря; зациврям. Приближиха пушките до гърба му, подкараха го. Калина хвана двете си деца за ръцете и с плач тръгна след джандарите. Филчо спря на улицата, скара ѝ се: – Защо си се зациврила? Я се прибери вкъщи и добре гледай децата си, а за мене грижа не бери. К. Петканов, Х, 80.