ЗАЦИМЕНТЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зациментирам като прил. Измазан, покрит с цимент. Върху груба, зациментирана основа е положен добре оформен блок, над него – пиедестал от гранит. З. Сребров, Избр. разк., 70. // Споен, прикрепен, захванат с цимент. От тавана се спущаше въже, прикачено за зациментирана желязна кука. Х. Русев, ПС, 32.