ЗАЦЪ̀КВАМ, -аш, несв.; зацъ̀кам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да цъкам. – После Райчо преплувал Дунав с кратуните. – Ц... Ц... ц! – зацъка Рашко с език. – Да преплува Дунав! П. Стъпов, ГОВ, 26. Веднага седна тате на стола, намести краката си на стъпалката и машината зацъка: – цък, цък, цррр... Кр. Григоров, Н, 195. Отново зацъка старият будилник. Пак затропаха капки дъжд по стъклата. А. Гуляшки, Л, 111. Ритва насам-нататък някой камък, като че разтребва, после пак зацъква с огнивото да пали огъня. П. Тодоров, Събр. пр II, 292. Зад плета зацъка огниво; Алипия си палеше цигара. Й. Йовков, АМГ, 125.