ЗАЦЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; зацъ̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да църкам. Свраките зацъркаха тревожно и една след друга запрехвръкваха над гората. Ем. Станев, ПГВ, 78. С последни сили Рангел бръкна двата си здрави пръста и като стисна зъби, измъкна камъка, по който зацърка кръв. Д. Кисьов, Щ, 227. След туй промучат кравите. Посолиш им трички в тепсията, клекнеш на столчето и зацъркаш от топлото виме. Кр. Григоров, Н, 59.