ЗАЧА̀ЛО, мн. -à, ср. Остар. 1. Само ед. Първият момент или етап на някакво действие, явление или на период от време; начало. Изкуственото отгледвание на горите се намира още в своето зачало. А „България“, 19. Развалата на езика е развала на народността и зачало на упадването ѝ. У, 1871, бр. 24, 381. Целта на туй издание е да ги [децата] кърми още от зачалото на умственото им развитие с кърма здрава и полезна за нравственото им прораствание. Пч, 1871, кн. 1, 1. И тъй, Иванчо, като се поприбра, захвана да приказва историята си от зачало. Ил. Блъсков, ПБ III, 72.
2. Само ед. Изходна точка, място, откъдето започва нещо; начало. Най-после стигнахме до дъното на Леевица. Там е зачалото на река Сопотница, която с бесен бяг слазя в полите на планината. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 111. От зачало на Родопите до самите им поли на юг и север, до Кърджалийско и Гюмюрджинско на изток са заселени само с една народност – българи. Ст. Шишков, ЖБ, 12. Същите власи в зачалото на думата изговарят слово ъ с н, както и лèхите на ан: манж, мъж. БО, 1847, бр. 3, 12.
3. Първоизточник; начало, извор. Всите грехове имат зачалото си от зрението, както един огън ся запаля от една искра. А. Гранитски, ПР (превод), 103.
4. Църк. Откъс от текст на богослужебна книга, предназначен за четене по време на определена църковна служба. Книги, които ся относят към частното и едно общо богослужение .. 1) Евангелие под общо име, което ся разумяват заедно напечатани четирите евангелисти, поделени на глави, стихове и зачала. З. Петров и др., ЧБ (превод), 37.