ЗАЧА̀С нареч. Остар. В миг, веднага; завчас, начаса. Никак да му [на детето] не си дала кафе, нито вино, които, от една страна, еще по-много биха разпалили горящий детински мозък, а от друга, зачас накарват вода в главата на детето и убиват го. Лет., 1869, 95.


Източник: Речник на българския език (онлайн)