ЗАЧА̀ТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Книж. Зачеване, забременяване. Отначало първичната ембрионална клетка се дели без диференциация и здраво сраства със стената на матката. У човека този процес трае до осмия ден след зачатието. Вл. Андреев, АЕ, 41. При животните пък най-силните нагони са пак във връзка с осигуряването зачатието на бъдещите млади създания. ПН, 1933, кн. 7, 98. Нищо в природата не беше по-велико и по-загадъчно от човешкото зачатие. П. Вежинов, БГ, 105. Зачатието, трудността, рожбата и доенето са четири брънки на една верига. Й. Груев, КН 7 (превод), 29. // Моментът на зачеване. Рожбата започва своя живот още от зачатието си в майчината утроба. Д. Талев, ЖС, 383. Доброто пазене на майката, догде е трудна, е главното условие за здравието и якотата на детето; а непазението веднага го сгърчва и осакатява еще в зачатието. Лет., 1869, 91.
2. Прен. Остар. Начало (в 1 и 2 знач.). – На нов народ зачатие съм дал! На новата земя ще трябва синор да чъртая с меч и кръв. Н. Райнов, ВДБ, 28-29. От окупацията той се не боеше – в различие от Каравелова, – но от зачатието на една дълга криза. С. Радев, ССБ II, 304. Кой ден на първа пролет празнуват зачатие лета (пролет) и ходят в гора да слушат мома като вика: иди си зима, да доде лято! Г. С. Раковски, П I, 11.
3. Прен. Старин. Начинание. Никой не можеше да открие страданието ѝ зад нейното усмихнато приветливо лице. И след всяка роля, каквото и страдание да ѝ носеше, тя започваше да мечтае за ново зачатие. Ст. Грудев, ОБ, 170. По второто ни правило ний ся не поведохме никогда от външни внушения; въпросът беше зачатие чисто народно. Ч, 1871, бр. 13, 391. Да вдигнем чашите догоре пълни / с мечтания, зачатия и здраве, / та жадният ни дух да ги погълне! Ив. Мирчев, ГС, 94.