ЗАЧА̀ТЪК, мн. -ци и (остар., книж.) -тки, след числ. -тъка, м. Книж. 1. Зародиш (в 1 знач.). Каква нечовешка злоба! Дълги години се е трупала в мрака, в мръсотията, в страданието – оформяла се е тъй, както се оформя зачатъкът в утробата на майката. Г. Генов, Избр. пр, 113.
2. Първа, начална проява, начална форма при развитието на някакъв биологичен орган, система и под.; наченки1. Зачатъкът на новия косъм се появява независимо от стария. В кожата се образуват нови зедебеления, които при нарастване дават главните оси на новите косми. ПЗ, 1977, кн. 2, 21. От момента на раждането си бебето от женски пол вече притежава целия си запас от зачатъци на бъдещите яйцеклетки. ЖД, 1967, кн. 6, 18. Всяка клетка носи в себе си пълен набор зачатъци за признаците на бъдещото растение. Хр. Одисеев, ТН, 20. // Такава начална форма, която е прекъснала развитието си по някакви причини. Какавидите са големи колкото бръмбара и приличат на него – имат зачатъци на крака, крила, пипала, но са бели и неподвижни. Зоол. VII кл, 49.
3. Прен. Начален етап в развитието на нещо, първи прояви на нещо; зародиш, наченка. С течение на времето човекът с помощта на оръдията на труда започва да преработва суровите материали. Така в историята на човешката практика постепенно възникват различните клонове на производството, зачатъци на които намираме у най-древните народи. Б. Илиева, КХСН, 4. Красотата на този разказ намерих в зачатък у една народна песен. БР, 1931, кн. 6, 188. Културното възраждане на българите има огнището си в Северна България, дето са зачатките и на политическите движения, вдъхновили северния българин за хайдушки песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 16. – И той показа през бялата си престилка малък зачатък на шкембе. М. Радев, СР, 66.
– От рус. зачаток. – Друга (остар.) форма: зачàток.