ЗАЧÈНВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); зачèна, -еш, мин. св. -ах и (остар.) зачàх и зачèх, прич. мин. св. деят. зачèнал и (остар.) зачàл и зачèл, прич. мин. страд. зачèнат, зачàт и зачèт, св., прех. и непрех. Зачевам1. заченвам се, зачена се страд.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ЗАЧÈНВАМ2, -аш, несв.; зачèна, -еш, мин. св. -ах и (остар.) зачàх и зачèх, прич. мин. св. деят. зачèнал и (остар.) зачàл и зачèл, прич. мин. страд. зачèнат, зачàт и зачèт, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Зачевам2; започвам1. Най-слабата кашлица заченва с малко закашлеване с или без болеж. Ив. Богоров, СЛ, 54.

ЗАЧÈНВАМ СЕ несв.; зачèна се св., непрех. Остар. и диал. Заченвам2; зачевам2, започвам1. Жабата е земноводно животно, нейният живот са заченва във водата. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)