ЗАЧÈНКА ж. Книж. Обикн. мн. Първи прояви на нещо; наченки1, зачатъци. В тази страна [Вавилония] са възникнали заченките на математиката, астрономията. В. Шишаков, СВ, 10. С шайки искаха те [стамболовистите] тогава да задушат работническото движение още в неговите заченки. Г. Георгиев, Избр. пр, 231. За нашата работа не е нужно да се впускаме да разглеждаме други въпроси по произхождението на правото, освен тоя на първите заченки от правораздаване в старината. СбНУ ХХХIII, IХ.