ЗАЧÈНУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); зачèна, -еш, мин. св. -ах и (остар.) зачàх и зачèх, прич. мин. св. деят. зачèнал и (остар.) зачàл и зачèл, прич. мин. страд. зачèнат, зачàт и зачèт, св., прех. и непрех. Зачевам1. заченувам се, зачена се страд.

ЗАЧÈНУВАМ2, -аш, несв.; зачèна, -еш, мин. св. -ах и (остар.) зачàх и зачèх, прич. мин. св. деят. зачèнал и (остар.) зачàл и зачèл, прич. мин. страд. зачèнат, зачàт и зачèт, св., прех. Остар. и диал. Зачевам2, започвам1; закачам3. От времето на тия двама царе [Аркадий и Онорий] заченува да изпада Римската империя. Г. Кръстевич, ИБ, 150. заченувам се, зачена се страд.

ЗАЧÈНУВАМ СЕ несв.; зачèна се св., непрех. Остар. и диал. Заченувам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)