ЗАЧÈНУВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заченувам1 и от заченувам се; зачеване1.
ЗАЧÈНУВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заченувам2 и от заченувам се; зачеване2, закачане3, зачинане, заченване2, начеване, наченване, начинане, зачвaне2.