ЗАЧЕРВЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зачервенèя, -èеш, мин. св. зачервеня̀х, прич. мин. св. деят. зачервеня̀л, -а, -о, мн. зачервенèли, св., непрех. Започвам да ставам червен, да се червенея; зачервенявам се, зачервявам се, почервенявам. Зачервеняха ябълките, като че ли бяха печени на огън. Ем. Коралов, ДП, 162. А зачервенеят ли доматите и чушките, увиснали по зелените стъбълца, най-довереният ратай на чорбаджи Съби ще впрегне каруцата с враните коне, ще я напълни със зеленчук и ще викне из улиците. Кр. Григоров, ОНУ, 184.
ЗАЧЕРВЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; зачервенèя се св., непрех. 1. Зачервенявам; зачервявам се, почервенявам. Снегът леко розовееше на залеза. Гласовете ни бяха звънки, лицата ни се зачервеняваха от студа. Сп. Кралевски, ВО, 36. Понякога небето ся зачервенява заран и вечер; това става най-много от водната пара у въздуха. Й. Груев, Ф (превод), 153. От въздуха на духалото топлината са уголемява и в няколко минути огънят пламва и желязото са зачервенява. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 43.
2. Започвам да изпъквам, да се откроявам с червения си цвят; зачервявам се. Изведнъж между нависналите клони на овошките и зелената трева под тях се зачервеня фистан. Й. Йовков, ВАХ, 173. Първият обор скоро се зачервеня на голото място сред разхвърляни греди, трески и тухли. Ил. Волен, МДС, 176.
– Друга (диал.) форма: зачървеня̀вам.
ЗАЧЕРВЕНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; зачервеня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Ставам червен, зачервявам се, червенея се. При тези думи Помятковото лице пожълтя, очите му ся зачервениха, джуните му ся разтрепераха. В. Друмев, НФ, 45.
– Друга (диал.) форма: зачървеня̀вам се.