ЗАЧЕРВЕНЯ̀Л, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от зачервенея като прил. Който е придобил червен цвят, който е покрит с червенина. Стефчов остана малко надире, улови ръката на Рада да се прости, и я цукна дръзко по зачервенялата буза. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 65-66. Това са лозята. В техните широки, зелени, гъсти листа надничат весело и примамливо едри зачервенели и просветлели гроздове. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 326.

– Друга (диал.) форма: зачървеня̀л.


Източник: Речник на българския език (онлайн)