ЗАЧÈРКВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от зачерквам и от зачерквам се; задраскване, зачертаване, заличаване1. Началото като че ли беше трудно. Но много скоро започваше да пише гладко, без спиране, без зачеркване, докато завърши разказа си. СбАСЕП, 417. След дълги зачерквания и поправки двамата подписаха следния договор, без да знаят каква юридическа стойност би могъл да има той. Ст. Чилингиров, РК, 189.
2. Зачеркнато място. В целия ръкопис от няколкостотин странички няма нито едно зачеркване, няма нито една грешка. Г. Караславов, Избр. съч. III, 222. Повестите си „Гераците“ и „Земя“ обработвах дълго. Преписвах ги по няколко пъти, понеже не мога да търпя в ръкописите си зачерквания. СбАСЕП, 226.